Всяка  нова  година

Отново ще броим,на живота,дните,
течащи като планински водопад;
ще следим на часовника му стрелките
подемите и духовният ни спад. 

С какво ни дарява всяка година
- с радост или сълзи,безутешни?
Щастието,май,отново ни подмина,
но не бяха ли посоките грешни? 

Грешки наши ще искаме да поправим,
неотдавна които сме допуснали,
но по пътища стари ще се отправим,
по които и предците са вървели. 

На колелото спицата се завърта,
пътят вечен,за кой ли път повтаря.
Годината,кат^, колело,се превърта
и цикълът неизбежен се затваря. 

Обичта си на друг не ще отдадем,
но търсим я,и гневим се на бога.
Душата на дявола ще продадем
за малка порция жизнена дрога.

Милиони години,пътища същи;
гняв,агресия,крамоли,изневери
- на поколения пороци присъщи.
Всеки вярва,че щастие ще намери.

Щастие и радост ние да дарим
на оскърбени от нашите пороци.
Дали сме хора,можем да проверим,
не са ни нужни врачки или пророци!!! 

Бургас,01.01.2006 г.