На “спасителка”
от Варна 

Виртуална  среща

В греховният и късен нощен час
безумно се вторачих във екранът син,
очаквайки спасение,в захлас,
в тишината да не бъда днес един. 

Усмихна се небето - сладък звън
внесе радост в тъжната душа:
вълни на страсти идваха отвън.
Във виртуала реших да отпраша.

 По пътят срещнаха се младостта
и старик,с душата на младеж.
Потънах във вълните на страстта,
любовни,и изпълнен със копнеж.

Душата литна,но тялото остана;
старикът младост да настигне не успя.
Копгеж за младост отново ме обхвана,
а синият екран,бездушен, занемя.

Бургас,10.07.2005 г.