по книгата “Грядущая
                                катастрофа”
                                                 и Нострадамус

Апокалипсис

Земята прекрасна,като тумора ,изгризваме,
в тоалетна хартия горите превръщаме;
гневът на природата,ранена,предизвикваме
и дългът си към нея,с лихвите,й връщаме.

Перални,коли,самолети и ракети
-цената на страшните хали:
животът е равен на жълтите монети,
с гибелта на хора,природата и твари. 

Урагани,торнада страшни беснеят,
покриви и дървета като птици летят,
водопади от небесата се леят,
жилища и волята човешка ще сломят.  

Океаните континенти цели заливат,
реките в морета превръщат земята,
тълпите човешки в планините побягват,
в ужас,животински,им стенат сърцата.

Планетите тръгват по орбитите нови,
към слънцето бързо Марс се приближава;
за спасение няма проекти готови,
хаосът,страшен,година продължава.

Пътят си вечен Земята някак променя,
милиарди погиват от мор и стихии,
на континенти обликът стар се изменя,
твари различни се носят,грозни фурии. 

Континентите нови оформят Земята,
голи,безлесни,пейзажите са страшни;
някъде в космосът изчезва Луната,
нощите са тъмни,небесата прашни.

 

Кални пустини,тъжни,навред се простират,
невиждани видове,страхотни,тук ходят;
растения,животни,природа  мутират,
подобия на хора,умиращи,бродят.

                  

Животът се връща назад,към предците,
с камъни прехрана в мъки добиват;
нощем,със ужас,влизат в пещерите,
съществата нови племената избиват.

Ледове сковали са Африка гореща
Европа и Русия океан ги залива,
Арктиката нова Япония посреща,
индийците,от небето,потопа облива. 

На сред Пасифика земя се появява,
някога наричали са я “цветущата Му”,
там цивилизация друга процъфтява;
в савани ловуват за антилопите Гну

Пристанище просто на Вола построяват,
водите над Тракията ладии порят,
аргонавтите нови там се появяват,
а в Алтай шимпанзета си бърборят.  

Бургас,03.10.2005 г.