|
В древността мъглява и тъй далечна
генетик,талант в онези времена,
поделил телото и душата вечна:
сътворил мъжът и суетната жена.
И стиковката добавил,хормонална,
която двата пола съединява,
но владее програмата уникална
жената,чиято тайна присвоява.
Войни на полът водят се от тогава
кой благата да владее на Земята.
Винаги мъжът за властник все минава
но управлява ни и до днес жената.
От времето антично всички поети
превъзнасят в одите красотата,
и захласват се във звучните сонети
от свянът и добротата на жената.
И аз покланям се на тези феи
и в нозете падам на богини,
и сладките хормонални трофеи
подреждам в незримите витрини.
Изтръгнал Хамлет горчиво от сърцето:
“Непостоянство твоето име е жена”.
В гневът си посгрешило е момчето;
“Душата ви,богини,е вечна суета”.
Още в Атлантида легендарна
с удобства ограждали жената.
Позлатили богинята коварна
и погубили твърдта на Земята.
Разрушили родината прекрасна;
водите океански я залели.
Застигнала ги тях беда ужасна
и малко грешни хора оцелелии.
Култът към жената те сред нас въвели.
За женските прищявки заводи построяват,
но светът към гибел нова са повели,
че балансът земен с капризи нарушават.
Преданост и обич не ценят жените,
а стремят се към удобства и комфорта.
Щом ненужни стават вече пелените,
модерна е замяна на секси фронта.
От женските прищявки страдам само аз:
Кристоф и Грег,Иван,Самсон или Али,
и вечен роб съм и загивам за оназ,
която сътворява моите мечти.
Истории поучителни ще разкажа,
и отправям към богините въпроси,
с които суетата им ще покажа,
и мъките ни,що любовта им носи.
За красота,олимпийските богини,
в арбитър взели принц троянски Парис:
спор да разреши като между слугини,
момъкът красив,с тяло на кипарис.
Те капризът свой удовлетворили
и доставили му омайната жена,
но съпругът на Елена разгневили;
така започнала Троянската война.
Като кобила жената подарили,
и с “божественната си доброта”
на битки кървави те се насладили,
и погубвали мъжете,от суета.
Съдбата си поверил Самсон на Далила.
Отрязала косата и дала на врагът
Самсонова сила,от глупост и суета.
С легендата чудна тъй дарила светът.
Влюбен в съседката си лъчезарна,
Давид,победител Голиатов и цар,
царица направил жената коварна,
но в мъки потънал бившият овчар.
Царицата наша,от куманският род,
с брат си Манастър в царевна обител
Калоян,цар велик на български народ,
с подъл заговор обрекла е на гибел.*
Но на тронът седнал нещастникът Борил.**
Така царицата,с Калоян венчана,
короната дарила на кретен боил,
в битки епични със слава увенчана.
Кажи ми скъпа,неустоима Мери,
твоят Джони костите къде остави?
Смъртта си в океана той намери,
в абордаж,тебе лейди да направи.
Че тихо го кореше в неверен час
за къщичката и “бедността му срамна”,
и разказваше за дружките в захлас,
през сълзи и интонация коварна.
А ние с Жан загинахме в Сайгон.
За мечтата ти свидна по красив дворец,
с легиона тръгна,мила ми Ивон,
но помръкна бързо неговият гледец.
|
Гладните псета телата ни разравят
и костите бели разнасят на шир,
но спомен в бъдещето не оставят
образи,без следите в този мир.
Но ти със нежността на друг се утеши,
и след време ултиматум му отправи:
мечтата ти красива да осъществи.
Той главата буйна във Алжир остави.
Телото младо във морето потопих,
та скръбни сълзи кръвта му да измият.
На сълзи твои аромат не долових,
а кръвта,видях,мурените да пият.
Родината да брани,Ваня замина,
и клетви за обич ти,Галя,изрони.
Тъгата ти бързо със влакът отмина,
а лейтенант със плам любовта прогони.
Писмо получи боецът храбър Ванка,
и с тъжни очи окопът напусна.
Бързо покоси го откосът на танка,
а късчетата бели вятърът пръсна.***
Очите му сини с тъга затворих,
и кръвта измих от раните кървящи;
в земята черна момъкът зарових,
не понесъл,Галя,думите зловещи.
Да се возиш на престижна тежка “Волга”,
на юг замина Игор,в Авганистан.
В планините голи загина,Олга,
със споменът за твоят нежен тънък стан.
В ковчег червен майорът се завърна,
и оплака го почернената майка,
а очите,ти,от милият отвърна
и литна в Сочи като волна чайка.
Там,след време,запознах се със Марина:
тя любимият прежалваше на бара.
Спуснал се за рубли във дълбока мина,
и сега я чакал на небесна гара.
За къщичка шикарна мечтаеше Мег
и лъскав,демодиран,черен “Кадилак”,
и прати в пустиня любимият Грег,
да “освобождава” народът на Ирак.
Но падна в Багдад самолетът на Грег
и мечтата съкровенна май отлетя,
но още след залпът съкрушената Мег,
със щатското знаме,на Били налетя.
В Холивуд актрисите красиви
с помоща на щатските закони,
от бившите съпрузи милозливи
легално си отмъкват милиони.
За прашките на хълмчетата космати
с клеймо на моделиери обратни,
богините ни,на органи богати,
хиляди пилеят с картите златни.
“Ах,косъм до вагината ми измита
вече се вижда”,завайка се Памела,
и на спеца по растителност завита
снася хилядарки финната газела.
Изхвърлен,без жал на улицата,вещо
ограбен от богинята ни позната,
случайно,бивш съпруг се върнал за нещо,
и с тъжен копнеж поглежда вратата.
На сандвич и бира поканих “беднякът”
както в миналото постъпи със мен;
парици му дадох,и билет за влакът,
да потърси във Вегас щастието Глен.
Фереджето свали красива Рувийда
и сърцето срази на левентът Халим;
със злато окичи омайната жена,
че вярна тя да бъде на своят любим.
В раят,помислих,попаднал е Халим,
в обич обгърнал своята Рувийда,
но с рога тя дари левентът любим
и прати го в ад невярната жена.
Мечтата красива не прежали Халим
и с бомби опаса своето тяло;
промъкна се тайно в Йерусалим
и взривът го сля с Аллахът изцяло.
Нявга съдбата с девойка ме свърза
и гнездо си свихме,с чудесни деца,
но в авантюри да хлътне побърза,
и вечен студ обгърна нашите сърца.
Мисията свърши,и ненужен вече,
по земи студени обичта разпилях.
Сърце на жените обрекох,човече,
и пътят си в страдания извървях.
Щом прочетохте одата за жената
навярно навлязохте в нейният мир:
как адът свалила е тя на Земята
и въздигнала суетата в кумир. |
