на сестра ми Донка

Виновна ли си?

В животът ни случайностите само са привидни,
съдбата следваме,в МЕНТАЛЪТ начертана,
но грешим ли,към небето сипем думите обидни
и кармата повтаряме,на Земята ни избрана. 

Живя години дълги,сама със мислите тревожни
със вина за бъдещето на братчето злощастно,
но тръгнах от МЕНТАЛА по пътищата неизбежни
на делата си житейски и действието опасно.

Грешки от живот предишен изкупувам на Земята
но зная,че по – добър от този свят ще си замина.
Бедата,сполетяла ме,е по планът на съдбата
и вината,скъпа сестро, не поемай без причина. 

Всички ми помагахте и благодарности приеми
за вашата подкрепа в животът труден и унил,
че съпричастието в бедата братът оцени
но на словата обичливи малко скъпичък съм бил. 

Бургас,14.03.2004 г.