Изповед

Родил се твърде рано,в светът появих се днешен,
с губещи билети от небесната лотария.
Обич споделена да открия във векът ни грешен
исках,Юлия,не вникнал в древната материя. 

Ненаситно се опивах от телата женски
а страстта разгаряше се във душата жадна;
трепети любовни търсех даже и по френски,
но не обич срещнах,а илюзия измамна.

Цъфтят цветята млади в градината на времето
с тела божественни и красиви,нежни,лица
а връстничките вече състарени са от бремето
на грижи и прищявките на порастнали деца. 

Забравили вълненията чудни в любовта
сериалите следят и сцените им виртуални,
а искренни приятели ненужни са в света
със ласките реални,без изгоди материални.

Вдъхвайки аромата на разцъфналите рози
и уханието от бурните им ритми в нежността,
без неудобство от вменените морални пози
любов невярна ще потърся в лоното на младостта.

 Както и Гошо Минчев не напял се в лакендрола,
на Земята не налюбил се,не желая старостта,
а със богът сладък Ерос,без космическа контрола,
да попадна на планета с храмове на обичта.

Бургас,17.11.2002 г.