|
Звъни школото в тихият есенен ден
и греят децата сред цъфналите цветя,
но в класните им стаи,подличко стаен
предсмъртната си песен сатаната запя.
“Вода”,устните напукани шептяха
и за ручеи жадуваха очите,
но убийците без жалост се посмяха
с наслада сатанинска във душите.
Момченце пълзи с кървящи ръчици,
от ужас и болка телцето си присви;
избърсва неволно червени сълзици
а крачето разкъсано кърви,кърви……
Голо девойче към мама бързо притича,
но откосът зловещ устремът жизнен гаси;
пада детето,кръвта невинна изтича
и очите красиви с ужас някой склопи.
Не с окупатор се вихреше битка
лице в лице със равни по сили;
на ангелче сладко простреляли шийка,
тухли вратленца на други сломили.
Клюмваха безсилно малките главички.
Тихо,обичливо,ангели чудесни
забулиха скръбно детските очички
и взеха ги в чертозите небесни.
Ще забравим ли някога техният брой:
мъртви,осакатени и ужасени?
Изроди безродни с тях водиха бой;
жени с утроби,от бога презрени.
С човешки лица,дарени от бога,
но с души на вампири страхливи,
те с подлостта на изпитата дрога
задоволиха страстите си диви.
Отново ще кипне в Беслан пролетта
и ще разцъфнат прекрасни цветята,
но не ще звъни в ефирът радостта
от игрите и смехът на децата.
Бургас,06.09.2004 г.
P.S.
В защита на варварите озверени,
педофили западни надигнаха вой
- от Евросъюзът с любов приютени,
ангелите умъртвиха в демонски строй.
Спете
в покой милички ангелчета!!!
|