Р А З К А З

на Юлия

Ниско навежда главата си замисленно
и напират сълзите в черните очи;
скръбно въздиша,със болка, отчаянно,
погледът вдига и словата тъжни реди:  

Ръце простряла в тъмата на живота
с копнежи за обич и семейният уют;
искра просветнала в мракът на съдбата
и влязла щастлива в жадуваният приют.

Не зная кармичният план на небесата
но милата девойка попаднала в капан:
няма го смехът и радостта от децата
а пиянски ритници "милват" нежният й стан.

Надежда е стаена в топлите очи
любимият да върне в нормалният поток.
Щастието желае но съдбата мълчи
щом пустота душевна не лекува и пророк.

Тръгва мълчаливо по улицата пуста
с безнадеждност в разплаканите очи.
Снегът жалостиво под стъпките й хруска
а в нежната душа горчи,горчи,горчи……

Бургас,14.01.2004 г.