Излита душата изтерзана
с вик безнадежден,
изоставила тяло
и деца безутешни.
Прелита светове
непознати по пътят неземен
и търси с горестен
плач покоите звездни.
Душа,потънала
в дебри на болки неизбродими
за временен отдих отлита в ефирът прекрасен.
Копнее да зърне съпругът и децата си любими
сред гмежът човешки и астралният шум многогласен.
Оглежда
домът,улици и цветни градини;
трепети познати от Земята ни грешна долитат.
В греховна близост като интимни роднини,
любимият и жена,непозната,телата сплитат.
Изоставя
душата телото изранено
и с тихото “мамо”,като лебедова песен
на сърцето,смъртоносно от стрела ранено,
полита в селенията за покой небесен.
Бургас,06.09.2002 г.
