на внучката Наталия

Възкресение

За изпитания дошли сме в земната сграда
и пътят си жизнен е тежко да измина,
но когато виждам ангелчето сладко да страда
и неговият път желая да премина. 

О,вие там в небето,наставници духовни,
на внучката ми делът позволете да поема,
че да я отминат житейските стрели отровни
и в животът,земен,щастие да й заема. 

Щом невинни усмивки ликът й украсят
и ангелско сияние сред нас разпръсне,
а очите скъпи щастието озарят,
душата ми страдална отново ще възкръсне. 

      Пловдив,28.04.2004 г.