В  небето

Планери се реят,разноцветни,в небесата,
над паркове и градини,облитат и морето.
В тях са впили замечтани погледи децата
пожелали да политнат високо в небето.

Не птичи писък и ракети огласят днес ефира
а гласчето нежно,сладко,на момичето красиво.
От високо се любува и в кораби се взира,
завива,прелита ниско и подвиква закачливо:

“Довиждане момчета,отлитам в Малибу,
чакайте ме до година”,чуваме й гласът.
Изнервен момък закъснява днес за рандеву
с девойката любима,и пита за часът. 

На земята момък,друг,обяснява на старика,
с поглед горделив,за сложността на пилотажа.
Анелия,от висината,във възторг завика,
а момъкът изнервен,каца бързичко на плажа. 

Ех,да можех горе,с младежта да покръжа
и от високо да разгледам красивият Бургас.
Родили са ме рано,зная,но не ще тъжа,
че не мога да политна кат^, митичният Пегас.  

Бургас,11.09.2002 г.

Летят...обратно