Внучето  Евгени

Радост нова появи се пролетта
- братче на момичетата ни сладки;
за дядото утеха в старостта,
за тати - постоянните закачки. 

Усмивки озаряват му лицето,
без сълзици то папка си пюрето
и пърха,като птиченце,детето
пред мама,тати радостно момчето. 

Сега пропълзял е,грижа голяма,
белички много ще прави за напред,
за мама спокойствие вече няма,
след него шета,за да има малко ред. 

Затъжи се дядо,но време няма,
работи и по празниците святи,
иначе ще падне игра голяма,
но ще има и сълзици,проляти. 

Ще дойде време и за Филибето,
дядо нявга с влакът ще пристигне,
внучките да целуне,а момчето
ще му покаже колко ще порастне. 

Бургас,22.12.2005 г.