Казвам се Наташка,и време е да Ви се представя,
но не искам в неудобство някого да поставя;
името е като на дядовата руска годеница,
но не допускайте грешка,случайно е съименница.
От Русия,май,са на тати древните роднини
но знае ли някой нещо чак след толкова години.
Мърморят,че съм била много,ама много ревлива
но като порастна,ще видите колко съм красива.
Над мене бди зорко любимата ми мила мама
а й помага моята стара,от Бургас,баба.
Не се вихри тука немирен рошав батко,
но ми се радва много моят брадат татко.
Над мене се надвесва и сестричка по - голяма,
кака Лена,помощничка на милата ми мама.
Щом успея да пропълзя,каквато съм ревлива,
ще ми дава ли кака,Барби,куклата красива.
Навярно ще бутна кашона с нейните играчки
и ехей,ще има олелия,викове и плачки.
До като порастна,хоби ще ми е белята,
и от гласчето ми ще пропищи махалата.
Белички ще прави,дядо,малкото ти внуче,
шум до бога ще се вдига даже и без куче
и много ще се сърди добричкият ми татко
нищо,че съм момиче а не немирен батко.
Ще допълзя бавно,тихичко до уредбите
и добре ще подредя на тати наредбите;
той ще ме пошляпне по немирното ми дупенце
а после ще целува разплаканото детенце.
На мама ще бъда много щедър работодател,
ще мокря и ще цапам като първи наемател:
гащички и чорапки и ризки и постелки
ще върти пералнята от сутрин до сумерки.
“Ако” ще мажа където и както ми падне
а мама като ме види,дали ще припадне?
Ох,мама отново днес ще плаче за килима,
май не й се иска много тука да ме има.
Ще се запилея по улиците Филибески
както мама по паветата Долно Езеровски:
по средата ще вървя и колите ще стопирам,
и със сладолед в полицията ще паркирам.
Тати ще пристигне и може леко да ме плясне
но за награда сладка по бузките ще ме млясне.
Ще се върнеме във къщи уморени,но спокойни
и сълзичките не ще протичат като от пробойни.
Изтощена ще заспинкам тихо като мишленце
притиснала силно мама до моето ушенце.
И нека никой се не сърди за беличките големи,
че за мойте поразийки,дядо,ще напишат поеми.
Бургас,16.08.2002 г.
