Посвещавам
своите
невзрачни куплети
на милото Сийче
и мечтите й отнети.
Талантът да имам
на древните поети
душата й ще възпея
в дивни сонети.
Вглеждам се в снимки от миналото незаличимо
на племенник и племеннички,весели и бъбриви.
Порастнаха големи,тихо и незабележимо,
все така работливи,общителни и услужливи.
Не деляха се никога по празниците свети,
летяха по шосета,полета и пистите снежни.
Усмихнати шеговито,раздаваха късмети
но подмина късметът очите замечтани,нежни.
Ще посребреят косите на братът и сестрата
и мъничета ще люлеят в паркове градски,
а милата душа ще закриля от небесата
свидните чеда и внучетата невинни,сладки.
Бургас,01.09.2002 г.
Спи
мило Сийче
|