на сестра ми Анастасия

В бурята,сестро,житейска навлязохме оптимисти

и зовеше ни далнината с чудните си тайни,

но неистово ни брулеха тъмните вихри нечисти 

и отнасяха красивите ни блянове омайни.

 

Когато страници прелистваш,в редовете с рими,

не поета ще видиш а в бурята брата изправен;

изстрадани мисли докосваш и илюзии незрими,

и грешките житейски от пътят трънлив и неравен. 

                               Бургас,22.11.2002 г.