НА  МАМА

    В покой застинала е навън ноща  
   и щурците тиха песен са запели;
   приспиваш,нежно притиснала в гръдта,
   детенцето с очички занемели.

   Пееше ми песничка за малката звезда
   която наднича през прозорчето към мен;
   че вярна спътница на щастливата съдба
   в животът ще бъде,до сетният ми ден.

   Мамо,с много обич ти си ме люляла
   и бдяла си до зари над болното си дете
   и много сълзи ти,във горест,си проляла
   отдавайки ми късчета от своето сърце.

   А порастнал,отлетях от топлото гнездо,
   оставил те сама по пътят към старостта.
   Понякога се връщам в родното место
   но те няма в градината на младостта.

Орешак - Бургас,1980-2002 г.

Обратно