С т р а н д ж а

Когато в ранна пролет зеленика зацъфти
и в усоите прохладни снегът се разтаи,
връщам се във Странджа с младост да се заредя
 и в легенди древни вечер да се потопя.

Песента да слушам на славеи пойни
и припева тих на ручеите морни,
под буки вековни нощем да заспивам,
от дете,планино,винаги жадувам. 

Нявга в нейните недра  да ме положат
и надпис кратък на паметника да сложат:
"Тук почива  несбъднатата мечта
по планина,село и полета на любовта" 

Кости,1980 год.